Начало /  /  /  / Позиция на БЯД
 
Архив
 
2002г.
 
Позиция на БЯД

Позиция на БЯД

 

БЪЛГАРСКО ЯДРЕНО ДРУЖЕСТВО
"За Европейска стратегия за сигурност на доставките на енергия" "

Позиция на БЯД по Зелената книга на Европейската комисия

БЯД поздравява Европейската комисия за осигурената възможност чрез открит дебат по въпросите поставени в Зелената книга да бъде намерено правилното решение на едни от най-важните проблеми за европейските граждани и гражданите на планетата. Това са проблемите свързани със сигурността на доставките на енергия в условията на свободния пазар и необходимостта от незабавни действия за преодоляване на климатичните промени, нанасящи все по-големи вреди на планетата и нейните обитатели.

Процесът на ратифицирането на Протокола от Киото, към Рамковата Конвенция на ООН за климатичните промени се превърна в повратна точка в преодоляването на инерцията в традиционното мислене на политиците и обществото. При досегашното мислене понятията "вреда" и "опасност" в повечето случаи се приемаха за синоними. Обикновено не се прави разлика между реалната вреда и опасността, при която няма нанесена вреда, а съществува само опасност (вероятност) да настъпи такава.

В същото време трудно може да се посочи съвременна технология, при използването на която вероятността за предизвикване на вреда да е равна на нула. Това твърдение е още по-вярно когато при изчисляването на тази вероятност се вземе предвид и човешкия фактор. Един от най-неприятните примери, потвърждаващи това е Чернобилската катастрофа, предизвикана от необяснимо за здравия разум съзнателно нарушаване на всички технологични норми за ядрена безопасност. Най-пресен пример за значението на човешкия фактор са умишлено нанесените на 11 септември т.г. невероятни по размери щети на САЩ и целия свят чрез използване на иначе сравнително безопасните технологии на съвременното високо строителство и гражданско въздухоплаване.

Вярваме, че в процеса на широките дебати около ратифицирането на Протокола от Киото, обществото и неговите ръководители ще осъзнаят необходимостта от нов подход към безопасността. Подход, които е построен на нови научни, морално-етични, юридически и политически основи за оценка на социалната и икономическата значимост за обществото на реално нанасяните вреди и опасността от вреди при използването на високите технологии. 

Само достигането на адекватен социално икономически баланс реална вреда/риск от вреда (опасност) при вземането на решение за използване на една или друга технология може да гарантира преодоляването на фундаменталния за бъдещето на човечеството проблем с настъпващите климатични промени. 

В този смисъл подкрепяме казаното в Green Paper "…Колкото повече чакаме, толкова по-драстични ще бъдат предприетите мерки". Очевидно е, че ядрена енергетика ще бъде решаващ фактор в стабилизирането на концентрацията CO2 на сегашното ниво чрез намаляване на емисиите "… незабавно с 50 до 70 % …" (p.49, Green Paper).

Вече има признаци, че се очертава "победа на здравия разум" в отношението на обществото към ролята на ядрената енергетика. Вярваме, че и държавните лидери ще се вслушат в този здрав разум. 

Като гражданско сдружение на български учени, специалисти и граждани имащи отношение към мирното използване на ядрената енергия, БЯД не може да бъде равнодушно към бъдещето на ядрената енергетика, в т.ч. и българската. Затова си позволяваме да вземем участие в дебата от позицията на асоциирани членове на ЕС и бъдещи граждани на обединена Европа.

България, като страна включена в Анекс I към Протокола от Киото, е пряко заинтересована от такова решение на проблема, което да осигури достойно бъдеще на своите граждани. Икономическият просперитет като основен критерий за членство в Европейския съюз налага спешно да се осигури на българската икономика стабилно развитие в условията на бъдещите пазарни условия, за да издържи на конкурентния натиск на останалите икономики. 

Като отчитаме най-новите тенденции в световното електропроизводство и икономическите критерии за членство в Европейския съюз, препоръчахме на българското Правителство основно да преразгледа енергийната стратегия на България, която понастоящем е насочена към намаляване използването на ядрената енергия и нарастване делът на най-замърсяващата електроенергетика, основана на използването на лигнитни въглища.

Считаме, че един от основополагащите елементи за конкурентна българска икономика е развитието на евтина, чиста и стабилна електроенергетика. Тя трябва да се базира на екологично щадящото и възстановяващо въздействие на безопасната ядрена енергетика и максимално използване на ефективни възобновими източници на енергия. 

По отношение безопасността на българските ядрени реактори съществува неразбиране в европейското общество, което за съжаление е намерило израз и в Green Paper (p. 33). Широко се разпространява мнението, че този тип реактори са немодернизуеми и поради тази причина те трябва задължително да бъдат затворени.

АЕЦ"Козлодуй", единствената за сега българска ядрена централа е оборудвана с реактори тип ВВЕР - второ и трето поколение, аналог на известните на запад реактори тип PWR. Те работят безопасно вече над 100 реакторогодини. По конструктивните си характеристики тези реактори коренно се различават от чернобилския тип реактори - RBMK.

За безопасността на козлодуйските реактори ВВЕР-440/230 би било целесъобразно да се отчита становището на WENRA отразено в доклада му от 1999 г. А то е, че"…Когато се оценява цялостната безопасност на АЕЦ с ВВЕР 440/230, трябва да бъде отбелязано, че тези централи, като всички с ВВЕР 440, имат някои вътрешно присъщи характеристики на безопасността, които превъзхождат тези на най-модерните западни централи. …Тези реактори имат два пъти повече охладител на мегават отколкото която и да е западна АЕЦ. …Тези параметри на безопасността осигуряват ефективна защита срещу възможното развитието на повечето преходни режими към по-тежки аварии." 

През 1993 г., когато българското правителство подписа първото споразумение с EBRD страната се намираше в тежката икономическа криза. Това беше причината в споразумението за реактори 1 - 4 на АЕЦ"Козлодуй" да бъде записано, че те "…не могат да бъдат модернизирани на разумна цена". 

За съжаление тази чисто икономическа причина по-късно се трансформира в политически натиск. От 1991 г. до сега с преимуществено наши средства и с финансовата поддръжка на европейски банки и фондове са отстранени почти всички несъответствия между съвременните изисквания за безопасност и проектите на блоковете. Но въпреки това, като условие за по-следващи преговори за влизане в ЕС, на 29.11.1999 г. българското правителство бе принудено да подпише с Европейската комисия двустранно неизгодно споразумение за затваряне на блокове 1-4 на АЕЦ"Козлодуй".

Споразумението :

- е неизгодно за Европа, защото със затварянето на блокове 1-4 не се повишава безопасността на АЕЦ"Козлодуй". Това е така, тъй като проблема на безопасността от технически се превръща в проблем на човешкия фактор.
България има стройна образователна система за подготовка на кадри за ядрената енергетика, но младите хора вече избягват тези специалности, тъй като не желаят да работят в безперспективно предприятие. Стотиците висококвалифицирани специалисти експлоатиращи тези блокове вече се демотивират и търсят работа извън АЕЦ.
Това състояние естествено ще доведе до понижаване на безопасността от постигнатото вече ниво.

- е неизгодно за Европа, защото с елиминирането на 1760 MW ядрена мощност Европейските страни губят шанса да получат, в един близък момент, въглероден кредит от България на стойност около 250 млн. USD/годишно. Този кредит е възможен поради намалените в сравнение с 1990 г. и подържани на постоянно ниво български емисии на CO2.

- е неизгодно за България, защото елиминирането на 1760 MW ядрена мощност, ще доведе до непреодолими социални, екологични и икономически затруднения. Като цяло то ще доведе до допълнително снижаване на конкурентноспособността на българската икономика. Преките загуби от инвестиции и непроизведена електроенергия, свързани с преждевременното им извеждане се оценяват на 6,5 милиарда USD.

- е неизгодно за България, защото с елиминирането на 1760 MW ядрена мощност тя ще загуби възможността да даде своя принос в борбата на Европа за намаляване емисиите на CO2. Този принос се оценява на стойност около 2,7 милиарда USD при отсрочване на спирането на блоковете само с десет години. А те имат ресурс за значително по-дълъг срок.

- е неизгодно за България, защото елиминираните 1760 MW ядрена мощност трябва да бъдат заместени с мощности от фосилни горива. А това означава повишаване емисиите на CO2 и плащане на наказателни такси за тях на стойност около 270 млн. USD годишно.

Като отчитаме двустранната неизгодност на споразумението за затваряне на реактори 1 - 4 на АЕЦ"Козлодуй" и предвид настъпващите положителни социални и икономически промени за ядрената енергетика и поддържането на високо ниво на ядрената безопасност в България, предлагаме Европейската Комисия да преоцени позицията си за бъдещето на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". С един такъв акт тя ще даде възможност на България да има своя принос за енергийната сигурност и в изпълнението на задълженията на бъдещия разширен ЕС към Протокола от Киото.


Материалът е изпратен в ЕК на 13.02.2002 г.

 

Позиция на БЯДОтворено писмо от БЪЛГАРСКО ЯДРЕНО ДРУЖЕСТВО до ПАРТИИТЕ И КОАЛИЦИИТЕ, РЕГИСТРИРАНИ ЗА УЧАСТИЕ В ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 МАРТ 2017 г.виж ощеSCIENTIFIC AND PRACTICAL CONFERENCE “SAFETY AND EFFICIENCY OF NUCLEAR ENERGY”THE SIXTH INTERNATIONAL SCIENTIFIC AND PRACTICAL CONFERENCE“ SAFETY AND EFFICIENCY OF NUCLEAR ENERGY” виж още
нагоре




Българско Ядрено Дружество