Начало /  /  /  / Green Paper 1
 
Архив
 
2002г.
 
Green Paper 1

Green Paper 1

БЪЛГАРСКО ЯДРЕНО ДРУЖЕСТВО
"За Европейска стратегия за сигурност на доставките на енергия" "

Позиция на БЯД по Зелената книга на Европейската комисия

БЯД поздравява Европейската комисия за осигурената възможност чрез открит дебат по въпросите поставени в Зелената книга да бъде намерено правилното решение на едни от най-важните проблеми за европейските граждани и гражданите на планетата. Това са проблемите свързани със сигурността на доставките на енергия в условията на свободния пазар и необходимостта от незабавни действия за преодоляване на климатичните промени, нанасящи все по-големи вреди на планетата и нейните обитатели.

Процесът на ратифицирането на Протокола от Киото, към Рамковата Конвенция на ООН за климатичните промени се превърна в повратна точка в преодоляването на инерцията в традиционното мислене на политиците и обществото. При досегашното мислене понятията "вреда" и "опасност" в повечето случаи се приемаха за синоними. Обикновено не се прави разлика между реалната вреда и опасността, при която няма нанесена вреда, а съществува само опасност (вероятност) да настъпи такава.

В същото време трудно може да се посочи съвременна технология, при използването на която вероятността за предизвикване на вреда да е равна на нула. Това твърдение е още по-вярно когато при изчисляването на тази вероятност се вземе предвид и човешкия фактор. Един от най-неприятните примери, потвърждаващи това е Чернобилската катастрофа, предизвикана от необяснимо за здравия разум съзнателно нарушаване на всички технологични норми за ядрена безопасност. Най-пресен пример за значението на човешкия фактор са умишлено нанесените на 11 септември т.г. невероятни по размери щети на САЩ и целия свят чрез използване на иначе сравнително безопасните технологии на съвременното високо строителство и гражданско въздухоплаване.

Вярваме, че в процеса на широките дебати около ратифицирането на Протокола от Киото, обществото и неговите ръководители ще осъзнаят необходимостта от нов подход към безопасността. Подход, които е построен на нови научни, морално-етични, юридически и политически основи за оценка на социалната и икономическата значимост за обществото на реално нанасяните вреди и опасността от вреди при използването на високите технологии.

Само достигането на адекватен социално икономически баланс реална вреда/риск от вреда (опасност) при вземането на решение за използване на една или друга технология може да гарантира преодоляването на фундаменталния за бъдещето на човечеството проблем с настъпващите климатични промени.

В този смисъл подкрепяме казаното в Green Paper "...Колкото повече чакаме, толкова по-драстични ще бъдат предприетите мерки". Очевидно е, че ядрена енергетика ще бъде решаващ фактор в стабилизирането на концентрацията CO2 на сегашното ниво чрез намаляване на емисиите "... незабавно с 50 до 70 % ..." (p.49, Green Paper).

Вече има признаци, че се очертава "победа на здравия разум" в отношението на обществото към ролята на ядрената енергетика. Вярваме, че и държавните лидери ще се вслушат в този здрав разум.

Като гражданско сдружение на български учени, специалисти и граждани имащи отношение към мирното използване на ядрената енергия, БЯД не може да бъде равнодушно към бъдещето на ядрената енергетика, в т.ч. и българската. Затова си позволяваме да вземем участие в дебата от позицията на асоциирани членове на ЕС и бъдещи граждани на обединена Европа.

България, като страна включена в Анекс I към Протокола от Киото, е пряко заинтересована от такова решение на проблема, което да осигури достойно бъдеще на своите граждани. Икономическият просперитет като основен критерий за членство в Европейския съюз налага спешно да се осигури на българската икономика стабилно развитие в условията на бъдещите пазарни условия, за да издържи на конкурентния натиск на останалите икономики.

Като отчитаме най-новите тенденции в световното електропроизводство и икономическите критерии за членство в Европейския съюз, препоръчахме на българското Правителство основно да преразгледа енергийната стратегия на България, която понастоящем е насочена към намаляване използването на ядрената енергия и нарастване делът на най-замърсяващата електроенергетика, основана на използването на лигнитни въглища.

Считаме, че един от основополагащите елементи за конкурентна българска икономика е развитието на евтина, чиста и стабилна електроенергетика. Тя трябва да се базира на екологично щадящото и възстановяващо въздействие на безопасната ядрена енергетика и максимално използване на ефективни възобновими източници на енергия.

По отношение безопасността на българските ядрени реактори съществува неразбиране в европейското общество, което за съжаление е намерило израз и в Green Paper (p. 33). Широко се разпространява мнението, че този тип реактори са немодернизуеми и поради тази причина те трябва задължително да бъдат затворени.

АЕЦ"Козлодуй", единствената за сега българска ядрена централа е оборудвана с реактори тип ВВЕР - второ и трето поколение, аналог на известните на запад реактори тип PWR. Те работят безопасно вече над 100 реакторогодини. По конструктивните си характеристики тези реактори коренно се различават от чернобилския тип реактори - RBMK.

За безопасността на козлодуйските реактори ВВЕР-440/230 би било целесъобразно да се отчита становището на WENRA отразено в доклада му от 1999 г. А то е, че "...Когато се оценява цялостната безопасност на АЕЦ с ВВЕР 440/230, трябва да бъде отбелязано, че тези централи, като всички с ВВЕР 440, имат някои вътрешно присъщи характеристики на безопасността, които превъзхождат тези на най-модерните западни централи. ...Тези реактори имат два пъти повече охладител на мегават отколкото която и да е западна АЕЦ. ...Тези параметри на безопасността осигуряват ефективна защита срещу възможното развитието на повечето преходни режими към по-тежки аварии."

През 1993 г., когато българското правителство подписа първото споразумение с EBRD страната се намираше в тежката икономическа криза. Това беше причината в споразумението за реактори 1 - 4 на АЕЦ"Козлодуй" да бъде записано, че те "...не могат да бъдат модернизирани на разумна цена".

За съжаление тази чисто икономическа причина по-късно се трансформира в политически натиск. От 1991 г. до сега с преимуществено наши средства и с финансовата поддръжка на европейски банки и фондове са отстранени почти всички несъответствия между съвременните изисквания за безопасност и проектите на блоковете. Но въпреки това, като условие за по-следващи преговори за влизане в ЕС, на 29.11.1999 г. българското правителство бе принудено да подпише с Европейската комисия двустранно неизгодно споразумение за затваряне на блокове 1-4 на АЕЦ"Козлодуй".

Споразумението :

- е неизгодно за Европа, защото със затварянето на блокове 1-4 не се повишава безопасността на АЕЦ"Козлодуй". Това е така, тъй като проблема на безопасността от технически се превръща в проблем на човешкия фактор.
България има стройна образователна система за подготовка на кадри за ядрената енергетика, но младите хора вече избягват тези специалности, тъй като не желаят да работят в безперспективно предприятие. Стотиците висококвалифицирани специалисти експлоатиращи тези блокове вече се демотивират и търсят работа извън АЕЦ.
Това състояние естествено ще доведе до понижаване на безопасността от постигнатото вече ниво.

- е неизгодно за Европа, защото с елиминирането на 1760 MW ядрена мощност Европейските страни губят шанса да получат, в един близък момент, въглероден кредит от България на стойност около 250 млн. USD/годишно. Този кредит е възможен поради намалените в сравнение с 1990 г. и подържани на постоянно ниво български емисии на CO2.

- е неизгодно за България, защото елиминирането на 1760 MW ядрена мощност, ще доведе до непреодолими социални, екологични и икономически затруднения. Като цяло то ще доведе до допълнително снижаване на конкурентноспособността на българската икономика. Преките загуби от инвестиции и непроизведена електроенергия, свързани с преждевременното им извеждане се оценяват на 6,5 милиарда USD.

- е неизгодно за България, защото с елиминирането на 1760 MW ядрена мощност тя ще загуби възможността да даде своя принос в борбата на Европа за намаляване емисиите на CO2. Този принос се оценява на стойност около 2,7 милиарда USD при отсрочване на спирането на блоковете само с десет години. А те имат ресурс за значително по-дълъг срок.

- е неизгодно за България, защото елиминираните 1760 MW ядрена мощност трябва да бъдат заместени с мощности от фосилни горива. А това означава повишаване емисиите на CO2 и плащане на наказателни такси за тях на стойност около 270 млн. USD годишно.

Като отчитаме двустранната неизгодност на споразумението за затваряне на реактори 1 - 4 на АЕЦ"Козлодуй" и предвид настъпващите положителни социални и икономически промени за ядрената енергетика и поддържането на високо ниво на ядрената безопасност в България, предлагаме Европейската Комисия да преоцени позицията си за бъдещето на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". С един такъв акт тя ще даде възможност на България да има своя принос за енергийната сигурност и в изпълнението на задълженията на бъдещия разширен ЕС към Протокола от Киото.


Материалът е изпратен в ЕК на 13.02.2002 г.

нагоре

 

Общо събрание на БЯДНа 19.05.2017 г. от 16:00 часа в зала 300 на Централната сграда на ИЯИЯЕ на БАН ще се проведе ОБЩО СЪБРАНИЕ на Българско ядрено дружество.виж ощеГодишна конференция на БЯДГодишната конференция на БЯД  се проведе в дните от 11 до 14 септември 2017 г. в  Хотел Естрея Палас - Св. Св. Константин и Елена, Варна.  виж ощеПозиция на БЯДОтворено писмо от БЪЛГАРСКО ЯДРЕНО ДРУЖЕСТВО до ПАРТИИТЕ И КОАЛИЦИИТЕ, РЕГИСТРИРАНИ ЗА УЧАСТИЕ В ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26 МАРТ 2017 г.виж ощеМЕЖДУНАРОДЕН ЯДРЕН ФОРУММЕЖДУНАРОДЕН ЯДРЕН ФОРУМ БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА - НАЦИОНАЛНА, РЕГИОНАЛНА И СВЕТОВНА ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ7 юни - 9 юни 2017 г., в.к. “Ривиера”, Варнавиж още
нагоре




Българско Ядрено Дружество