Повече от 40 ядрени асоциации, представляващи над 80 хил. учени и експерти от целия свят, подписаха съвместна декларация за удвояване на публичните инвестиции за научноизследователска и развойна дейност. Церемонията се състоя на 13 май 2019 г. по време на Международения конгрес за напредъка в атомните електроцентрали в Жуан ле Пин, Франция.
В документа организациите призовават участниците в Конференцията на министрите за чиста енергия, която ще се проведе на 28 и 29 май 2019 г. във Ванкувър, да се ангажират с увеличаване на средствата за научна дейност, свързана с ядрената енергия и иновациите през следващите пет години. Асоциациите подчертават, че е необходим специален фокус върху иновативните приложения на напредналите ядрени системи, благодарение на които чистият енергиен микс на бъдещето ще бъде възможен.
Българското ядрено дружество (БЯД) се присъедини към международната декларация и споделя призива на своите колеги и партньори, исканията в документа да се вземат под внимание и да станат предмет на сериозни обсъждания от участниците в Конференцията на министрите за чиста енергия както на министерско, така и на експертно ниво. Аргументите за това са, че използването на пълния потенциал на ядрената енергия може да има сериозен дял в националните мерки за чиста енергия и да допринесе за постигане на целите за декарбонизация.
В момента в световен мащаб нивото на публичната финансова подкрепа за научни изследвания, свързани както с деленето на ядрата, така и с ядрения синтез, си остава непроменено от 2000 година насам и е 4 млрд. долара (по данни от 2014 г.). В много страни частния сектор също избягва да инвестира в научноизследователска дейност в областта, заради негативната политическа, пазарна и финансова среда.
Въпреки това, вълната от иновативни проекти, актуална в наше време, не подмина и ядрената индустрия. Иновациите в нея са свързани с дигитализацията, развитието на нови реакторни проекти (напр. малки модулни реактори и реактори от IV поколение) и въвеждането на алтернативни приложения за обезсоляване, централно отопление и топлинен процес за нуждите на индустрията.
Очаква се тези проекти да отворят нови пазарни възможности за използването на ядрената енергия заедно с останалите чисти енергийни източници. За реализацията им обаче са необходими мащабни инвестиции в научни разработки, както и иновативни подходи.
В същото време, голям дял от научноизследователската инфраструктура по света е остаряла и се нуждае от обновяване. Затова необходимост от финансово подпомагане имат не само иновативните проекти, но и тези, свързани с продукцията на радиоизотопи, необходими за медицината.
Изброените факти са сред водещите мотиви, които накараха БЯД да се присъедини към декларацията заедно с още регионални и международни научни дружества, както и с голям брой технически организации, работещи за развитието и мирното използване на ядрените технологии.
Генералният секретар на Европейското ядрено дружесто (ЕЯД) Фернандо Наредо определи тази инициатива на ЕЯД и Френското ядрено дружество като забележителна, тъй като бе приета от партньорите им по света, както и от Международният съвет на ядрените дружества и изразява исканията на над 80 хил. учени и инженери, работещи в ядрената сфера.
Пълният текст на декларацията може да видите тук:
Подкрепяйки призива на учените по света, БЯД споделя и общото мнение, че промяната на климата е най-голямата заплаха за нашата планета. В декларацията категорично се изразява мнението, че ядрената енергия може да се справи с това предизвикателство, защото е сред източниците с най-нисък въглероден отпечатък. Така тя ще отговори и на целите, поставени от Парижкото споразумение през 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса Целзий през втората половина на века.
Според Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), средните емисии от парникови газове от атомна енергия, подобно на тези от вятърната, са 12 g/kwh. Въпреки това, светът не се развива достатъчно бързо в посока към постигането на климатичните си цели, както показват публикуваните наскоро данни. Последният доклад на IPCC ясно предупреждава, че повишаването на температурата с 1,5 градуса Целзий може да бъде надминато още през 2030 година. Тревожната тенденция се потвърждава и от информацията на Международната агенция по енергетика, според която през 2018 г. глобалните емисии от ТЕЦ са нарастнали с 1,7% и са достигнали до историческия максисум от 33,1 гигатона.
ЕЯД подчертава наличието на глобален консенсус, че ускоряването на иновациите по отношение на чистата енергия е от съществено значение за ограничаването на нарастването на глобалните температури и подчертава, че за това е необходимо значително увеличаване на средствата за научноизследователска и развойна дейност.
Международни институции като ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и Европейския съюз смятат, че за постигане на декарбонизация до края на века е необходимо прилагане на всички нисковъглеродни технологии, в това число ВЕИ и ядрена енергетика, както и улавяне и съхранение на въглеродните емисии.
