РЕЗЮМЕ на СТАНОВИЩЕ на Българското ядрено дружество относно представения от МЕ Проект на Интегриран национален план за енергетиката и климата на Република България (ИНПЕК)
БЯД счита, че Планът е ненужно дълъг, обемист и изпълнен с повторения. Независимо, че е изговен по макет на ЕК, той следва да се редуцира по размер и обем, за да отговори на очакванията за такъв стратегически документ.
От Организацията отчитаме задължението на България да изготви подобен стратегически документ, поставящ рамки за развитие на индустрията и обществото в далечен хоризонт. Също така, считаме, че разглежданият документ ще представлява отправна точка с фундаментални последици при изготвянето на така нужната Нова енергийна стратегия, което го прави документ със стратегическо значение.
При изготвяне на окончателния план, целите и начините за постигането им задължително трябва да бъдат съобразени със специфичните условия на околната среда, особеностите на енергийната система, финансово-икономическите и социалните възможности на страната и региона, както и с възникналите икономически и социални преобразувания в началото на 90-те години на миналия век.
БЯД частично подкрепя Проекта на ИНПЕК, като счита за правилна предприетата политика на „изчакване“ относно заложените по-високи цели за производство на т.нар. „зелена“ енергия, докато в този термин е включено само и единствено разбирането за производство от алтернативни енергийни източници.
Счита за правилно заключението на стр. 28, че „Интензивното увеличаване на дела на енергия от ВИ в крайното брутно потребление в периода 2012 – 2016 г. беше придружено с негативни последици за енергийната система, включително, но не само, с проблеми при балансирането на мрежата, финансови дефицити, увеличени разходи за приспособяване на инфраструктурата към спецификите на производството на енергия от ВИ и други, които бяха за сметка на крайния потребител с най-ниска покупателна способност в Европа“. Това не трябва да се допуска отново.
БЯД няма да коментира адекватността на противоречивата цел „декарбонизация и редукция на парниковите газове“ и доколко това трябва да бъде основната цел на ИНПЕК.
Считаме, също така, че настоящата политика на отиващата си ЕК за климата и енергетиката е спорна и противоречива, като поставя сериозни предизвикателства пред развитието на индустрията и енергетиката, неотчитайки приноса на ядрената енергия и местните географски и социално-икономически условия. България е преизпълнила още към 2015 година нормите за намаляване на количествата на емитираните парникови газове, определени като европейска цел за 2030-2040 г. Намалението на количествата емитирани парникови газове с над 45% спрямо 1990 година се дължи на закриването на голям брой индустриални производства и съответно на намалената консумация на електрическа енергия.
На фона на конференцията в Катовице, България би трябвало да се въздържа от постигането на амбициозни цели в българската енергетика. Негативните последици от ранното затваряне на „малките блокове“ на Козлодуй са налице и с много сериозна тежест върху цената на електроенергията и конкурентоспособността на българската индустрия и възможностите на българските потребители. БЯД настоява България да заеме позиция на „последния от редицата“ или да изиска дерогация с по-голям времеви хоризонт на пречките пред работата на местните кондезационни централи, докато не се докаже адекватността на предприетите от ЕК ограничения в сектора или докато да се осигурят възможности за промяната на горивната им база с природен газ или промяна на технологичната схема за газифициране на лигнитните въглища чрез високотемпературни ядрени реактори.
БЯД частично подкрепя Интегрирания план в измерението „Енергийна сигурност“ и декларираната политика на ефективно използване на местните енергийни ресурси, имайки предвид местни въглища и воден потенциал, както и повишаване на междусистемната свързаност.
Местните енергийни ресурси осигуряват сериозен дял на надеждна, достъпна и сигурна енергия, като с това допринасят за обезпечаването на националната сигурност. Наясно сме, че държавните кондезационни централи имат своите предизвикателства, но също така и потенциал за увеличаване на ефективността, разходите за което ще са в пъти по-ниски от социалната и икономическата цена при тяхното затваряне. В контекста на подкрепата на местни енергийни източници напомняме, че ядрената енергетика се счита за условно местен ресурс поради факта, че флуктуациите в цените на горивната суровина имат незначителен ефект върху цената на произведената енергия и върху устойчивостта на сигурността на доставките.
В тази връзка, БЯД настоява за отчетлива подкрепа на производството на енергия от АЕЦ „Козлодуй“, включително и с изграждане на нови или заместващи ядрени мощности.
БЯД настоява, също така, България да запише в ИНПЕК и да изсиква от ЕК да признае ядрената енергия за „чист“ и „нискоемисионен източник“, който наред с алтернативните енергийни източници да се възползва с подкрепата на ЕС и да бъде инструмент за постигане на целите на Енергийния съюз.
В същото време, препоръчваме ЕСО да се фокусира върху постигане на 15 % от разполагаемата мощност (8300MW), а не от инсталираната такава за подобряване на междусистемната свързаност.
В измеренията „Научни изследвания, инвестиции и конкурентоспособност“ БЯД подкрепя декларираното насърчаване на създаването на иновации, развитието на електрификацията на транспорта, което включва и електрификация на публичния транспорт и използване на водородните технологии, като подчертава, че основната роля за производството на „чиста“, сигурна и надеждна енергия е отредена на ядрените приложения.
Не на последно място БЯД счита, че в плана е уместно да бъдат упоменати и ангажименти за засилено финансиране на образованието и на научни изследвания в иновациите, допринасящи за постигане на целите на Енергийния съюз.
