Категория |
Аварията в АЕЦ Фукушима Даичи |
Аварията в АЕЦ Чернобил |
Дата на аварията |
11 март 2011 |
26 април 1986 |
Основна причина |
Природно бедствие и недостатъчна защита |
Човешка грешка и недостатъци в проекта |
Подробности за аварията |
Земетресение от 9-та степен и две последвали вълни цунами (високи от 10 до 15 м) повреждат електрозахранващите системи на централата, които са разположени на много ниско ниво. Прекъсната е връзката към крайния поглътител на топлина, което води до отказ на охладителните системи. Последва поредица от газови експлозии, нивото на водата в басейните за отработено гориво се понижава, но те не са повредени. |
Нещатни дейности на реактора в Чернобил довеждат до неконтролируемо увеличение на мощността, последвано от парна и водородна експлозии и продължителен пожар в реактора. Аварията се дължи на шест критични човешки грешки, включително изключване на автоматичните органи за управление и на аварийната охладителната система, както и на липсата на култура на безопасност. В продължение на 10 дена експлозиите изхвърлят радиоактивни материали от активната зона високо в атмосферата, които достигат до Източна и Западна Европа.* |
Оценка по INES Степен |
7 – крупна авария |
Степен 7 – крупна авария |
Брой реактори |
Шест, три са засегнати |
Четири, един е засегнат |
Тип реактор |
Кипящи реактори (BWR-3 и -4). За разлика от Чернобил, реакторите във Фукушима имат защитна обвивка (контейнмент), който предотвратява разпространението на по-голямата част от радиоактивността. Също така, реакторите във Фукушима нямат графит в активната зона. |
Реактор с графитен забавител (RBMK). Графитът се оказва силно запалим. Реакторът няма защитна обвивка (контейнмент) и нищо не е спряло радиоактивните материали да излетят във въздуха. |
Изхвърлена радиоактивност |
Около 10% от съответния еквивалент на Чернобил и 5% от общата замърсена площ от Чернобил според доклад на френския Институт по радиационна защита и ядрена безопасност (IRSN) публикуван през март 2012 г. |
12 милиона терабекерела***** |
Аварийно реагиране |
Японските власти предприемат ранни стъпки за евакуация на хората, раздаване на калиев йодид и ограничаване на транспортирането и продажбата на храна от региона.* |
Съветските власти не успяват да предприемат незабавни действия за защита на населението: няма ранно и широко разпространено използване на мерки за защита като раздаване на калиев йодид и контрол върху предлагането на храни в засегнатите райони.* |
Зона за евакуация |
20 км; 20-30 км доброволна зона и пет общини разположени извън зоната за евакуация (заповедта за евакуация е отменена в някои области)** |
30 км |
Евакуирани хора |
150000*** |
През 1986 г. властите евакуират около 116000 души от районите около реактора, а след 1986 г. са преместени още около 220000 души от Беларус, Руската федерация и Украйна.***** |
Смъртни случаи |
Не са наблюдавани смъртни случаи или остри заболявания, причинени от радиационно облъчване, сред работниците и широката общественост, пострадали от аварията.*** |
Общите смъртни случаи, които се дължат на радиационно облъчване, вследствие от аварията, възлизат на 62. ***** |
Дългосрочни увреждания на здравето |
Дозите за широката общественост, както тези, получени през първата година, така и оценените за целия живот, обикновено са ниски или много ниски. Не се очаква видимо повишение на честота на свързаните с радиация здравни ефекти сред засегнатите лица или техните потомци. Най-важният ефект върху здравето е върху умственото и социалното благосъстояние, свързано с огромното въздействие на земетресението, цунамито и ядрената авария, страха и стигмата, свързани с възприемания риск от излагане на йонизиращо лъчение. *** |
До 2008 г са докладвани повече от 6000 случая на рак на щитовидната жлеза при деца и юноши, живеещи в Беларус, Руската федерация и Украйна, които са били облъчени по време на аварията (до 2005 г. 15 случая са завършили с фатален край).**** |
Текущо състояние |
Състоянието на реакторите е стабилно. През 2014г. приключи изваждането на всички горивни касети, съхранявани в басейна за отлежаване на касетите (БОК) на 4-ти реакторен блок. На 3-ти блок се осъществяват мерки за намаляване на нивото на дозата на облъчване, а сградата на 2-ри блок се демонтира при подготовка за изваждане на горивото. Монтираният през 2011 г. капак на 1-ви блок, временно беше премахнат през 2015 г., за да се подготви за изваждане на горивото и отломките от сградата на реактора и БОК-а. Радиоактивността от блокове от 1 до 3, изпускана в атмосферата, е намаляла драстично и през юли 2013 г. е била 80 милиона пъти по-малко от изпусканите количества веднага след аварията. Предприемат се и мерки за предотвратяване изтичането на замърсена вода, включително изпомпване на подземните води и внедряване на ледена стена и непропускливи стени откъм морето. Изпомпваната от централата вода също се обеззаразява. ***** |
Повреденият реактор сега е затворен в бетонна обвивка. Нова безопасна защитна обвивка (контейнмент) трябва да бъде завършена през 2017 г. В момента се изграждат хранилища за радиоактивни отпадъци в надзираваната зона на Чернобил. |
Подобрения в безопасността след аварията |
Веднага след аварията, ЕС взе решение да въведе доброволни оценки на безопасността („стрес-тестове“), за да преоцени безопасността на експлоатираните АЕЦ в цяла Европа във връзка с аварията във Фукушима. Европейските ядрени оператори извършиха оценки на безопасността във всяка атомна електроцентрала и националните органи по безопасността изготвиха доклади въз основа на тези оценки, които преминаха през процес на партньорска проверка. В резултат на това не беше препоръчано на нито една АЕЦ в Европа да бъде затворена, което свидетелства за високото ниво на безопасност в европейските ядрени инсталации. Националните регулатори публикуваха национални планове за действие с препоръки за безопасност, които да се изпълнят от операторите, включително добавяне на оборудване за компенсиране на потенциална загуба на цялото електро-захранване и потенциална загуба на крайния поглътител на топлина, инсталиране или подобряване на сеизмичните инструменти на площадката, както и наличието на резервна контролна зала за аварийни ситуации. „Стрес тестове“ бяха направени и извън Европа: в САЩ, Япония, Армения, Беларус, Хърватия, Русия, Швейцария, Турция и Украйна. |
Направени са промени, за да се преодолеят недостатъците във всички реактори RBMK, които все още се експлоатират. Всички реактори RBMK са вече модифицирани чрез промени в контролните пръти, което ги прави много по-стабилни при работа на ниска мощност. Автоматичните механизми за защита сега работят по-бързо и са подобрени други механизми за безопасност. Инсталирано е също автоматизирано оборудване за проверка. От 1989 г. насам над 1000 ядрени инженери от бившия Съветски съюз са посетили западни АЕЦ, както и много западни специалисти са били на посещение в АЕЦ с руски реактори. ****** |
Текуща политика за ядрена енергетика |
Новата енергийна стратегия на Япония, приета през 2014 г., има за цел до 2030 г. да увеличи дела на ядрената енергия в общото производство на електричество до 20%. Четири ядрени реактора вече са възобновили дейността си. В момента има 39 други комерсиални реактора, които потенциално могат да бъдат рестартирани, при условие че регулаторът за ядрена безопасност даде своята зелена светлина.******* |
Украйна има 15 реактора в експлоатация и 2 в процес на изграждане. През 2014 г. ядрената енергия представлява почти 50% от общото производство на електроенергия в страната. Правителството планира да запази ядрения дял в производството на електроенергия до 2030 г., което ще наложи изграждане на значителен брой нови мощности.******* |
*Справка: Nuclear Energy Industry (NEI) **Справка: METI, септември 2015 ***Справка: United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation (UNSCEAR), Levels and effects of radiation exposure due to the nuclear accident after the 2011 great east-Japan earthquake and tsunami, 2014 ****Справка: United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation (UNSCEAR) 2008 report, Health effects due to radiation from the Chernobyl accident *****Справка: TEPCO, JAIF, май 2015 ******Справка: World Association of Nuclear Operators (WANO) *******Справка: World Nuclear Association (WNA) & PRIS IAEA |
||
Изготвено по материали на ФОРАТОМ |