Основните предизвикателства пред киберсигурността в ядрената наука, енергетика и технологии бяха обсъдени на семинар по киберсигурност в ядрения сектор, организиран от Българското ядрено дружество, съвместно с платформа „Образование и иновации в енергийната киберсигурност” и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на Българската академия на науките. Семинарът се проведе на 26 юни 2019 г. в ИЯИЯЕ.
Сред участниците в семинара бяха представители на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на Българската академия на науките, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, Списание „Ютилитис”, Агенцията за ядрено регулиране, Държавната агенция „Национална сигурност”, Посолството на Съединените американски щати в България, Индустриален клъстър „Електромобили“, „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД и Европейския парламент.
По време на събитието директорът на ИЯИЯЕ доц д-р Лъчезар Георгиев представи мащабния проект “Изграждане и развитие на Център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска (Quasar)”, в който Институтът участва. В презентацията си доц. Георгиев разгледа основните цели на проекта, подходите за неговото изпълнение и важността на резултатите от него за повишаване на нивото на киберсигурност в страната и в енергийния сектор. На достъпен език той обясни основната идея на квантовия подход за криптиране на информационните потоци и предимствата, които носи за защита на процеса на пренос на информация.
В презентацията на господин Димитър Стоянов, координатор на платформа „Образование и иновации в енергийната киберсигурност”, бе описан основния модел на взаимодействие в областта на киберсигурността в страната и взаимоотношенията между заинтересованите страни. Сравнявайки с останалите държави в света, господин Стоянов даде добра оценка на нивото на киберсигурност в България.
Интерес предизвика и презентацията на господин Владимир Янков, ръководител на звено „Защита на класифицираната информация” в Министерство на енергетиката. Той разгледа законовата рамка на киберсигурността в България, институционалното взаимодействие в тази област и основните заплахи, които са обект на противодействие от страна на системите за киберсигурност. Дадени бяха примери от реалния живот за успешно справяне с кибератаки срещу критични инфраструктури и мерките, които са предприети за бъдещото им ограничаване.
По време на семинара сред дискутираните теми бяха регулаторната рамка, където беше представена ролята и дейността на Агенцията за ядрено регулиране по контрола на информационната сигурност на ядрените обекти, архитектура на киберсигурността в процеса на проектиране, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, измерване и оценка на киберсигурността при операторите, както и култура по киберсигурност в ядрените обекти.
Бяха разисквани още въпроси, свързани с настоящото състояние и пътищата за бъдещо усъвършенстване на националната киберсигурност, чрез подобряване на правната рамка и използване на опита на водещите държави в тази област. В обсъжданията бяха засегнати етичните и икономическите аспекти на киберсигурността, необходимостта от периодична проверка на текущото състояние на дейностите и сверяване на интересите на основните заинтересовани страни в ядрената и енергийната област.
