На 26 април се навършват 35 години от аварията в Чернобилската АЕЦ (днес на територията на Украйна). Аварията е оценена с ниво 7 по скалата на ИНЕС и е определена като най-тежката в историята на ядрената енергетика, заради последствията, причинени върху околната среда и здравето на хората.
Наред с екологичните, финансовите и здравните ефекти, аварията сериозно засегна и развитието на ядрената индустрия в световен мащаб. В резултат на това страни като Италия и Австрия забраниха изграждането на нови и експлоатацията на вече построени АЕЦ, а други като Полша и САЩ възобновиха програмите си за строежи на нови ядрени мощности едва в последните години.
Въпреки, че растежът на ядрената енергетика се забави, аварията в Чернобил даде значителен стимул за подобряването на реакторните технологии, както и в определянето и хармонизирането на стандартите по ядрена безопасност. Беше направено много по отношение на дизайна на атомните централи и системите за безопасност, както и в процедурите за аварийна готовност и реагиране. Силен тласък на развитие и внедряване бе даден на реакторите с вода под налягане тип ВВЕР, PWR, АР и други, които притежават вродена безопасност, обусловена от физическите закони. Наред с това, изследователските проекти и програмите за управление на знанията в областта на ядрената безопасност получиха сериозна подкрепа. Тази тенденция продължава и до днес, свидетелство за което е, че от 2014 г. насам само Европейската комисия е вложила над 600 млн. евро в разработки, свързани с ядрената безопасност и сигурност. Резултатите на научните изследвания днес се използват не само в ядрената енергетика, но и в лъчелечението, радиодиагностиката, космическите изследвания и други области, свързани с изкуствената и естествената радиоактивност на веществата.
Положителното е, че светът осъзна, че при авария с мащабите на Чернобилската, държавните граници не са застраховка срещу въздействието върху околната среда и общественото здраве. Това доведе до засилване на международното сътрудничество в областта на ядрената безопасност и радиационната защита в резултат, на което бяха приети и ратифицирани редица документи като Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария (1986), Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка. Няколко години по-късно бе приета и Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ), последвана от Единна конвенция за безопасност при управление на отработилото ядрено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Успоредно с това, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) поиска от своите държави членки да докладват дори и най-малките инциденти, което засили ролята на националните регулаторни органи.
Забележително постижение в международен мащаб бе и създаването на Световната асоциация на операторите на атомни електроцентрали през 1989 година и въвеждането на механизъм за периодична партньорска проверка на 430-те ядрени реактора в света. Ядрената индустрия е първата, която несъмнено научи урока, че заедно производителите са по-добри.
Равносметката за последните 35 години от развитието на ядрената индустрия показва, че винаги има какво още да се направи по отношение на безопасността. Поуката от тази авария е, че търсенията и подобренията в това направление не трябва да спират дотук, за да не се налага събития като това в Чернобил да припомнят периодично на човечеството, че безопасността на Човека е най-важна и има приоритет пред икономическите показатели и постижения.
