На 26 април се навършват 32 години от аварията в Чернобилската АЕЦ (днес на територията на Украйна). Аварията е оценена с ниво 7 по скалата на INES (International Nuclear and Radiological Event Scale) и е определена като най-тежката в историята на ядрената енергетика, както заради загиналите вследствие от аварията 47 човека, така и в икономически аспект, и заради очакваните последствия върху здравето на хората.
Наред с финансовите и здравните ефекти, аварията сериозно засегна и развитието на ядрената индустрия в световен мащаб. В резултат на това държави като Италия и Австрия забраниха изграждането на нови и експлоатацията на вече построени АЕЦ, а други като Полша и САЩ възобновиха програмите си за строежи на нови ядрени мощности едва в последните десет години.
Въпреки, че след аварията в Чернобил темпът на изграждане на нови ядрени мощности се забави, бе даден значителен тласък на подобряването на реакторните технологии и развитието на стандартите по ядрена безопасност. Беше направено много както по отношение на дизайна на атомните централи и на системите им за безопасност, така и по отношение на процедурите за аварийна готовност и реагиране. Силен тласък на развитие и внедряване получиха реакторите с вода под налягане тип ВВЕР, PWR, АР и др., които притежават вродена безопасност, обусловена от физическите закони. Силна подкрепа получиха изследователските проекти и програмите за управление на знанията в областта на ядрената безопасност. Тази тенденция продължава и до днес, свидетелство за което е, че за периода от 2014 до 2018 г. само Европейската комисия е вложила над 600 млн. евро в научни разработки, свързани с ядрената безопасност и сигурност. От резултатите от тези изследвания днес се ползва не само ядрената енергетика, но и лъчелечението, радиодиагностиката, космическите изследвания и редица други области, свързани с изкуствената и естествената радиоактивност на веществата.
Същевременно светът осъзна, че при авария с мащабите на Чернобилската, държавните граници не са застраховка срещу въздействието върху околната среда и общественото здраве. Ролята регулаторния контрол в лицето на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и националните регулаторни органи придоби голямо значение. В резултат бяха приети Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария (1986), Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ), последвана от Единна конвенция за безопасност при управление на отработилото ядрено гориво и за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци и Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. МААЕ засили международния контрол и поиска от своите 168 държави членки да докладват всякакви, дори най-малки инциденти. Всяка държава, експлоатираща ядрени реактори създаде план за действие при ядрена авария. В Националният план за действие на Република България са отразени планираните национални мерки, общите препоръки на ЕNSREG (Група на европейските регулатори по ядрена безопасност) и решенията от извънредната среща по Конвенцията за ядрена безопасност. В документа са заложени действията на националните институции, аварийните групи и международното сътрудничество при аварии от външни изходни събития като земетресения, наводнения, екстремни метеорологични въздействия, загуба на системи за безопасност и управление на тежки аварии.
Забележително постижение в международен мащаб бе и създаването на Световната асоциация на операторите на ядрени електроцентрали през 1989 година, с която бе въведен и механизъм за периодична партньорска проверка на 430-те ядрени реактора в света. Ядрената индустрия е първата, която несъмнено научи урока, че заедно производителите са по-добри.
Равносметката за последните 32 години от развитието на ядрената индустрия показва, че винаги има какво още да се направи по отношение на безопасността. Поуката от тази голяма авария е, че търсенията и подобренията в това, а и във всяко друго направление, не трябва да спират дотук, за да не се налага събития като тези в Чернобил да припомнят периодично на човечеството, че безопасността на Човека е най-важна и има приоритет пред икономическите показатели и постижения.
